История за френски прибори за хранене

Що се отнася до културата на хранене, може би само Франция наистина може да се сравни с Китай. Французите обръщат голямо внимание на етикета за хранене, а поставянето на сервизи е едно от съдържанието на културата на хранене.

знаеш ли? Във Франция различните сервизи и сервизи обикновено имат своето специфично място. Картината по-горе показва стандартния метод за подреждане на френски сервизи.

Да, математиката ви е добра, ето осемнадесет различни прибори за хранене! Знаете ли за какво се използват? Нека увеличим знанията заедно ~

1: Лъжица за супа 2: Десертен нож 3: Десертна вилица 4: Нож за риба

5: Харпун 6: Основен нож 7: Основна вилица

8: Основна чиния 9: Нож за хляб 10: Чиния за хляб

11: Буркан с масло 12: Вилица за десерт 13: Лъжица за десерт

14: чаша за вино 15: чаша за бяло вино 16: чаша за червено вино

17: чаша за вода 18: солница или пиперница

Говорейки за историята на френските сервизи (les couverts de table), това наистина е дълга история ~ (Малки семена от пъпеш и фъстъчена минерална вода са готови!)

Историята на Кувер

Думата "Couvert" произхожда от Ренесанса (la Renaissance).

Първоначално couvert се отнасяше за капака, използван за покриване на прибори и лъжици. В средата на шестнадесети век, по време на управлението на Луи XIV (sous le règne de Louis XIV), благородниците са покривали съдовете си с капаци.

По това време, за да не се отрови, царят винаги нареждаше на слугите да покриват съдовете и сервизите с капаци преди сервиране. От тук идва и изразът „mettre le couvert“, който първоначално е означавал „да сложа капака“, а сега означава „да подредя масата“.

Първите прибори за хранене са били ножът и лъжицата (le couteau et la louche), появили се в праисторически времена (la Préhistoire). Появата на вилицата беше по-късна. Едва през Средновековието (le Moyen-Âge) официално се ражда сервизът в съвременния смисъл (нож, вилица и лъжица от три части).

Въпреки това през 18 век повечето хора все още са яли с ръце, включително благородниците. По това време вилицата се смяташе за дяволски инструмент, който би вдъхновил един от седемте смъртни гряха (un des sept péchés capitaux) - човешката лакомия (la gourmandise).

Вилицата

През шестнадесети век Катрин де Медичи, италианска благородничка и съпруга на френския крал Хенри II, пренася вилицата от Италия във Франция.

Вилиците, които за първи път дойдоха във Франция, имаха само два или три зъба и се използваха за ядене на риба и месо. Френският крал Луи XIV забранява на децата си да използват вилици, за да не се бодат с тях. Отне известно време, преди вилицата наистина да намери своето място в хиляди френски домове.

Едва през осемнадесети век вилиците с четири зъбци започват да се използват широко. По това време е било популярно за благородниците да носят фрески. Сложната и огромна дантела на фризовете затрудняваше благородниците да поставят храна в устата си.

Крал Хенри III е първият, който използва вилица всеки ден, тъй като яденето с вилица избягва замърсяването на мантията и ризата му (la fourchette lui permettait de s’alimenter sans tacher sa robe et sa fraise).

Ножът нож

През Средновековието, преди да се появи вилицата, хората са използвали нож, за да изпълнява функцията на вилицата, а върхът на ножа е доставял храна в устата.

По-късно, от суеверие, хората поставят скъпоценни дръжки (le manche) на трапезни ножове, за да се предпазят от отравяне. По това време трапезните ножове бяха много лични предмети и всеки носеше собствен трапезен нож на колана си (chacun avait le sien qu’il portait à sa ceinture).

С появата на вилицата, полезността на ножа за маса беше намалена до рязане на храна. През седемнадесети век се появява сатърът за месо (couteau à viande). Едва през деветнадесети век трапезните ножове навлизат официално в обикновените домакинства. Всяко семейство беше оборудвано с няколко комплекта ножове, така че гостите, поканени на вечеря, не трябваше да носят свои собствени специални ножове за маса.

лъжицата лъжица

В различните исторически среди материалите и употребите на лъжиците също са различни. В палеолита (le Paléolithique) лъжиците са направени от дърво или кост; в неолита (le Néolithique) те са били изработени от керамика; Яйцата бяха изядени; в крайна сметка големи и малки лъжици са родени в древен Рим (la Rome Antique).

Хората от различни социални класи използват лъжици от различни материали. Бедните използвали дървени лъжици, средната класа използвала калаени лъжици (en étain), благородниците използвали сребърни лъжици, а кралското семейство използвало златни лъжици. Оттук идва и фразата „Naître avec une cuillère en argent [ou en or] dans la bouche“.

През седемнадесети век лъжиците, подобно на ножовете и вилиците, стават лични и скъпоценни предмети, а семейният герб е гравиран върху дръжките на съдовете. Век по-късно златни и сребърни занаятчии направиха различни лъжици с различни размери според различните цели.

Лъжици

„маса“: традиционната „голяма лъжица“ служи за много цели и обикновено е заместител на лъжицата за супа.

Трапезна лъжица: Традиционната „голяма лъжица“ има широка гама от приложения и обикновено може да се използва за заместване на лъжица за супа.

„на супа“ или „на консумация“.